Постинг
25.04.2016 20:01 -
История на уродливия котарак
Автор: emotion3
Категория: Забавление
Прочетен: 1211 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2016 20:20
Прочетен: 1211 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 27.04.2016 20:20
Красотата не винаги спасява света. Живеем правилно ако постъпваме правилно през живота си.
Всеки живеещ в блока , бе свикнал с уродливия вид на котарака, който обитаваше на около.
"Урода", да го кажа така, обичаше три неща на този свят:да се бори за оцеляване, да доизяжда разни неща,които му попадаха понякога, и така да се каже ЛЮБОВТА.
Комбинацията от тези неща бяха оставили неизгладими белези по тялото му.
"Урода" имаше само едно око и част от ухо, а лявата си лапа бе счупил някога, отдавна. Тя бе зарастнала, но под странен ъгъл и като вървеше правеше впечатление че постоянно се кани да завие.
(до тук с веселото)
Опашката липсваше, бе останала само малка част от нея и постоянно трептеше.
Ако не бяха множеството белези по главата и предните лапи, можеше да се нарече сивушко напр. Бе сив на раета, котарак.
Колко е грозен!!!- бе реакцията на повечето хора, когато го зърнат за пръв път. На всички деца категорично им бе забранено да го докосват или да си и граят с него.
Големите хора, го целеха с камъни или бутилки за да го пропъдят ако се завърташе наоколо. Чистачът от съседния вход понякога го пръскаше с вода, затискаха го с вратата, ако се опиташе да влезе във входа.
Странно, но "урода" проявяваше позитивни реакции към мъчителите си: ако го пръскаха той само затваряше очи и чакаше докато на отсрещната страна и" писнеше да го прави или пък ако видеше деца се хвърляше да се умилква в ръцете им. Ако го вземаха на ръце се захващаше да смуче ня кое копчето или част от дрехата-обземаха го спомени от детството му, явно. Ако бе до човек и човека хвърли по "урода" нещо, котарака идваше в краката и се отъркваше сякаш молейки прошка.
Веднъж "урода" бе нападнат от улични кучета.
Бях събуден през ноща от интензивен лай и неговите "крясъци за помощ". От някъде се чу дръ-ъ-ъж мамка му-у
Котарака бе станал нещо като емблема, постоянен жител на улицата ни. Аз веднага изскочих от нас да му помогна. Когато дотичах до него, той се бе свил от болка и трепереше. Взех го на ръце, тялото му бе силно нахапано, целият бе в кръв. Гърбът му и задните лапи бяха загубили привични очертания.
Тежкия му живот бе пред своя край. Носех го на ръце към дома, една котешка сълза направи пътека по козината. Докато го носех той хъркаше и се давеше. Държах го внимателно близо до гърдите си, за да му бъде топло.
Не знам защо но седнах на стълбището.
Докато го гушках той се опитваше да ми засмуче края на ухото.
Усетих че плача, златистото му око се обърна към мен... и тогава чух тихото му мъркане!
Дори изпитвайки силна болка Той молеше само за едно-за капка любов, за малко състрадание-това което му липсваше през целия живот.
В този момент аз усещах че на ръцете ми е най-любящото същество от всички, които съм срещал в живота си.
Най-любящото и най-красиво коте. Той само ме гледаше спокойно, сякаш сигурен че му облекчавам болката.
"Урода" умря на коленете ми, преди да успея да вляза в нас. По-късно много мислих, как един сакат, проживял не весел, даже тъжен живот котарак е успял да промени представите ми за това как да опазя духа си чист,показа ми какво е безрезервна любов . Научи ме на състрадание по-ясно от хиляди книги, лекции или беседи. Аз съм му благодарен и задължен. Той имаше сакато тяло а аз одраскана, от преживяното душа.
Дойде време и за мен да обичам дълбоко и без резерви.
Повечето искат да са успешни, да бъдат силни и красиви. Аз винаги ще се стремя към това-да обичам като котарака-урод.
Всеки живеещ в блока , бе свикнал с уродливия вид на котарака, който обитаваше на около.
"Урода", да го кажа така, обичаше три неща на този свят:да се бори за оцеляване, да доизяжда разни неща,които му попадаха понякога, и така да се каже ЛЮБОВТА.
Комбинацията от тези неща бяха оставили неизгладими белези по тялото му.
"Урода" имаше само едно око и част от ухо, а лявата си лапа бе счупил някога, отдавна. Тя бе зарастнала, но под странен ъгъл и като вървеше правеше впечатление че постоянно се кани да завие.
(до тук с веселото)
Опашката липсваше, бе останала само малка част от нея и постоянно трептеше.
Ако не бяха множеството белези по главата и предните лапи, можеше да се нарече сивушко напр. Бе сив на раета, котарак.
Колко е грозен!!!- бе реакцията на повечето хора, когато го зърнат за пръв път. На всички деца категорично им бе забранено да го докосват или да си и граят с него.
Големите хора, го целеха с камъни или бутилки за да го пропъдят ако се завърташе наоколо. Чистачът от съседния вход понякога го пръскаше с вода, затискаха го с вратата, ако се опиташе да влезе във входа.
Странно, но "урода" проявяваше позитивни реакции към мъчителите си: ако го пръскаха той само затваряше очи и чакаше докато на отсрещната страна и" писнеше да го прави или пък ако видеше деца се хвърляше да се умилква в ръцете им. Ако го вземаха на ръце се захващаше да смуче ня кое копчето или част от дрехата-обземаха го спомени от детството му, явно. Ако бе до човек и човека хвърли по "урода" нещо, котарака идваше в краката и се отъркваше сякаш молейки прошка.
Веднъж "урода" бе нападнат от улични кучета.
Бях събуден през ноща от интензивен лай и неговите "крясъци за помощ". От някъде се чу дръ-ъ-ъж мамка му-у
Котарака бе станал нещо като емблема, постоянен жител на улицата ни. Аз веднага изскочих от нас да му помогна. Когато дотичах до него, той се бе свил от болка и трепереше. Взех го на ръце, тялото му бе силно нахапано, целият бе в кръв. Гърбът му и задните лапи бяха загубили привични очертания.
Тежкия му живот бе пред своя край. Носех го на ръце към дома, една котешка сълза направи пътека по козината. Докато го носех той хъркаше и се давеше. Държах го внимателно близо до гърдите си, за да му бъде топло.
Не знам защо но седнах на стълбището.
Докато го гушках той се опитваше да ми засмуче края на ухото.
Усетих че плача, златистото му око се обърна към мен... и тогава чух тихото му мъркане!
Дори изпитвайки силна болка Той молеше само за едно-за капка любов, за малко състрадание-това което му липсваше през целия живот.
В този момент аз усещах че на ръцете ми е най-любящото същество от всички, които съм срещал в живота си.
Най-любящото и най-красиво коте. Той само ме гледаше спокойно, сякаш сигурен че му облекчавам болката.
"Урода" умря на коленете ми, преди да успея да вляза в нас. По-късно много мислих, как един сакат, проживял не весел, даже тъжен живот котарак е успял да промени представите ми за това как да опазя духа си чист,показа ми какво е безрезервна любов . Научи ме на състрадание по-ясно от хиляди книги, лекции или беседи. Аз съм му благодарен и задължен. Той имаше сакато тяло а аз одраскана, от преживяното душа.
Дойде време и за мен да обичам дълбоко и без резерви.
Повечето искат да са успешни, да бъдат силни и красиви. Аз винаги ще се стремя към това-да обичам като котарака-урод.
