Скучаейки въртях цигарата си по дъното на пепелника. Тъпо-имаше вода там. През него виждах размазаните шарки на покривката. Това ми напомни как валеше дъжд. Бях на паркинга пред магазина. Чаках приятелката си. През мокрото предно стъкло трудно можех да различа марката на автомобилите  камо ли номерата им. Всичко бе размазано.. Слушах някаква музика, мисля че нещо на F.S.oL.
Държах прозореца леко отворен, за да усещам дъжда по ръката си. Това ми харесваше-капките  допълваха меланхоличната музика. Много отнасящо.  Седях като в транс изведнъж пред прозореца се появи образ на жена, усмихна се и побягна към нейната кола. До жената дотича приятелката и с думите:  - Кой е този? - Не знам, май се припознах-отвърна тя.  Не чух останалото-вратите се затвориха. Колата им живна-светнаха габаритите, чух двигателя как заработи и потеглиха на някъде.  Май наистина се припозна мацката. .... Междувременно  цигарата която си въртях бе изгаснала и не ставаше за пушене вече. Това ме изкара от спомените. - Тези пепелници не ги ли подсушавате? - Какво скъпи? - попита ме барманката - бъдеща моя съпруга. - Нищо - отговорих аз и сам се заех да си подсушавам пепелника със салфетка. Тя само ме погледна, усмихна се и продължи да си върши работата. Денят бе мрачен и вглъбяващ. Гледайки през  стъклото на пепелника аз отново изпаднах в спомени.   ... Някой нервно се опита да отвори заключената врата на колата - беше "половинката" ми. Красива е под дъжда помислих си. Излъчваше сексапил, нарочно се забавих с отварянето - за  да прилепнат дрехите по тялото преди да я пусна вътре. Тя влезе и се сгуши в мен. А заедно с нея се донесе и аромата на дъжд, примесен с нейния парфюм. Парфюм по който си бе загубила ума.  Парфюмът, който и  подарих - ей тъй без причина. Заради приятното. Обичах аромата на неин парфюм примесен с ухание на дъжд. - Че е топло тук, на вън е толкова студено. Ти какво прави?  Слуша музика ли? - Не, една  почти ми пусна език през стъклото - подразних я.  Обичах да я дразня леко, особено преди секс.  - На работа, пък ми пуснаха ръка отзад - веднага си го върна тя. - Е, хареса ли ти? - направих се на непукист, а тя се усмихна, като ме гледаше изпитателно. - Казах му да си държи ръцете далеч от мен - отвърна тя. Нищо не казах в отговор, само запалих и потеглихме към нас. Настъпваше вечер. Светещи витрини и светофари се отразяваха в локвите. Времето бе подтискащо, при това от няколко седмици. Не бях виждал ведрата и усмивка, отдавна - трябва по-скоро да и предложа. Трябва по-скоро да я  измъкна от тук. Поне за кратко.  Искам да е щастлива отново и да споделям нейното щастие - така зарежда с позитив. Вече в къщи, след вечерята, на чашка вино (между другото хубавите идеи се раждат на чаша вино, най-глупавите също) - Би ли дошла на разходка обратно в лятото, с мен?  - Моля, усмихна се тя и трапчинките отново се появиха на бузите и. Говориш в твоя си стил? - Да, пак в моя стил . Ела с мен там където вечно ще е лято и няма да си отиде никогао .Там където ще се страхуваш да те ощипя за да не се събудиш. Ела с мен в Рая. Ти, откъсни се от сивотата - гледах я и сочех с пръст, като на плакатите призоваващи да се запишеш доброволец за фронта? И ще се омъжиш ли за мен? - Ха-ха-ха, Това ли било - засмя се тя. Не че нещо ама очаквах да е малко по-special, не точно на кухнята :) - Ами исках да те заведа на остров Мавриций да те измъкна от тази есен и да ти предложа брак. Искам да видя отново трапчинките на лицето ти че много засивя с есента нещо. Но като те гледам вече няма нужда  да бием толкова път - ти отново сияеш, намигайки отговорих. - За кога става въпрос?  Ти сериозно ли? - Да - отговорих аз. Ще изключа лампите,ти и без това цялата светиш в момента трябва да пестим  електричеството - изгасих лампата напипвайки намерих половинката си. Целунахме се, прегърнахме се и се отдадохме един на друг .  След това решихме да хвърлим едно око на предстоящата почивка и така да се каже, да  организираме "логистиката" на пътуването ни. Хубавите почивки започват с планиране.
До сред нощ планирахме и умувахме, разглеждайки сайтове с хотели, и цени. На другия ден решихме дали и кога ще летим.  Направихме резервации  в хотел..... той бе на северното крайбрежие - там било централно място за туристите с хотели и крайбрежни барове. Направих резервации на авиобилетите. Неусетно дойде денят "Д". Потеглихме за летище София, полетът бе - София-Париж-Мавриций. Не летях за първи път, реших да дремна. Последното, което помня че видях е как сивата облачност остава все по-назад и под нас.
минахме през досадното  прекачване в Париж на самолет за остров Мавриций. Излетяхме и отново бяхме сред облаците-вече на път към крайната цел. ...довиждане сива Европа - казах си на ум.
Полета бе скучен. Илияна заспа дълбоко, а с нея заспах и аз. явно съм спал през повечето полет защото се събудих от силно разклащане и разбрах че кацаме. 
Кацахме на летище Плейсенс - близо до едноименния град - това е единственото летище, което обслужва международни полети. 
Бях чел че е малко летище и дори изпращачи не допускат вътре - само пътници. Oчаквали ремонт и разширение на летището ( един терминал не е достатъчен) Може да е тясно и задушно-казах на приятелката си, докато четох описанието в нас, още в България. Но или нямаше много туристи, или бе добре подредено  с приемане и заминаването на пътниците защото не усетих чак голямо стълпотворение и задуха.
Явно климатиците им са добри - помислих си. - Леле че много хора на едно място - каза половинката ми. - Явно не си летяла от летището на Амстердам -отговорих. На изхода след излизане от терминала имаше посрещачи и на единият във високо вдигнатите ръце бяха написани на английски нашите имена  Mrs. and Mr. Banchev. - Бързо ни ожениха. - Какво??? - попита приятелката ми. - Насам, посочих и човека с нашите имена на табелата. Чакаше ни един индиец или африканец - бе някаква смес. Като ни видя се усмихна и взе куфара на Илияна (така се казва приятелката ми, забравих да спомена). - Чувствам се леко игнориран - казах на половинката си, докато вървяхме към превозното средство на хотела. Бях уведомен, че  ще ни посрещне човек: така и така облечен с униформа. - Липсва ми времето, когато в Африка са носели не само багажите но и белите  хора на ръце. - Не бъди расист моля те - каза ми Илияна. Явно високичко го каза, защото.... човекът с тъмната кожа се обърна и ни светна с бялото на очите си, на което аз се засмях леко но успях да си преправя гримасата на приятелска. - По-тихо че тук вуду жертво приношенията и човекоядството все още се срещат, реших да я поуплаша. Излизайки от летището посрещачът ни каза да почакаме. Почти веднага към нас дойде един миниван със знак и надпис на хотела ни. С потеглянето аз заразглеждах околностите - зад оградата на летището, се виждаха опашките на различни "паркирани" самолети, сред които и няколко на "Еър Мавриций"-националната авиокомпания на страната. Както и да е-важното е че в колата имаше климатик и бе приятно. Не че навънка бе непоносима жега. След 25 минутно пътуване стигнахме пред  хотел Beachcomber Royal Palml. Регистрирахме се и най-сетне заветните ключове бяха в нас. - Първо ще си взема душ, а после ще почивам - казах  нетърпеливо.  Когато влязох в стаята първо легнах, а после задрямах. Бях изтощен от пътуването, прекачванията и преживяванията-дрямката в самолетите не се броеше. Ще се изкъпя после, помислих си преди да заспя. Събудих се от шума на сешоар, Илияна си сушеше косата, погледнах часовника бе минал половин час. Не че бързах за някъде. - Кога се наспа и кога се изкъпа? - попитах я - Не съм спала - отговори ми.   - Вече си представям как ще бягаш напред-назад по разни места, а аз ще се мъкна подире ти. Май май ще наема количка за голф, за да успявам след теб - отбелязах закачливо.   След това се изкъпах и аз, малко по-късно излязохме. Отидохме  до Гранд бей.   Гранд бей (Големият плаж) - е туристическият център на острова. Там се намират най-хубавите хотели, магазини и ресторанти.    Магазините ще са в задължителната обиколка-помислих си.   За моя изненада половинката ми предложи да не обикаляме по магазини, а да разгледаме острова.   - Добра идея. Тъкмо е следобед сега, а от западната част където сме, има красиви залези.   Разходихме се по плажа-там бе пълно с псевдо фотографи снимащи и подобни художници рисуващи залеза. 
Той наистина бе върховен: гарниран  с безбрежен океан, както и с няколко рехави облачета светещи в червено и розово високо в потъмнялoтo небе и всичко това лежеше върху червената ивица на хоризанта, напомняща за днешното слънце. Наистина уникален. 
Зад мен имаше малка горичка с млади палми. Влязох в нея за да хвана в кадър и тях и залеза. Снимах после се върнах при Илияна .
-Къде се изгуби попита ме тя.
-Мисля че направих точният кадър. Искам да кажа КАДЪРА за спомен. 
Присъединих се към вечеринката, която се бе образувала спонтаннно около огъня на плажа. Тя ми подаде чашка с нещо-някакъв коктейл, отпих хареса ми. После се веселихме и танцувахме до сутринта.
На другия ден разбрах също че има добри условия за сърф и къде дават дъски под наем. Нямаше да пропусна да яхна вълните тук, но това го отложих за по-нататък защото почивката ни запрепуска на скорост: ходихме на плаж през деня а вечер - на плажни барове.   Забавлявахме се доста.   Така се занизаха дните.   - Скъпи, искаше да ми правиш предложение забрави ли? -  напомни ми веднъж тя.   - Да помня, но има време - отвърнах аз.   - Остават 3 дена, настоя Илияна.   - Добре, ще побързам - намигнах и.    -Утре ще яхна някоя вълна - бях карал сърф по черноморието. Имах самочуствие тоест.   На другия ден вълните ми се сториха по-големи от онези -вчерашните.   На страха очите са големи - казах си. Мечка страх, мен не стра х-на ум си припомних детските мантри докато вървях към водата.   Заплувах върху дъската навътре.   Исках да си избера вълна, преценявайки на ум...Тази е много голяма - ще я пропусна.   Следващата ще е.   Носейки се на големичката вълна, трябваше да съм спокоен и концентриран. Но не бях.   Днес не ми беше ден. Разконцентриран направих нещо като закантване на вълната и тя пое сърфа ми а мен ме събори.    Всичко стана в бледозелено загубих се в пространството -вълната ме въртеше в себе си.   От време на време си виждах дъската - ту близо, ту по-далеч от мен.   Помислих че е краят и няма да издържа без въздух. Вълните отново ме заливаха, когато се покажех над водата и започвах да си поемам въздух.   Имах чувството че това продължаваше безкрайно дълго. Около мен се появи някой.    Две ръце ме хванаха отзад. Издърпаха ме към брега.   На сушата до мен седеше жена.    Разгледах по-добре- беше блондинка. По монокини като мъж не можех да не отбележа, въпреки тежката ситуация.   Изкашлях водата - не беше много  аз се стремях да не си отварям устата под водата. Нагълтах малко вода, нямаше нужда от лекарска помощ.    Жената, която ми помогна бе скандинавка - сини очи и чип нос, с руса коса и вежди.   Поседяхме известно време. А скоро дойде Илияна.   - Видях как падна във водата, добре ли си? - попита тревожно.   - Да, добре съм - русалката ме измъкна, посочих аз.   - Ще върнете ли дъската? - аз ще събера дух, обърнах се към двете жени на български.   Новата героиня попита нещо. Май на английски. Не го говорех добре. Но Илияна го говореше разбраха се бързо и тръгнаха.   Като ги загледах, отпочивайки си, помислих - две яки мацки вървящи по плажа.    Красива картина. Погледосъбираща.   След известно време се върнаха. Стори ми се че се бяха хванали за ръце. Може от тяхната дружба да излезе хубава предбрачна оргия. Мисля че Илияна помни за нашия разговор, отдавна Някой път ще го направим - с две жени. Илияна, още  някоя и аз.   Да, аз знаех за еднополовите и забежки в пубертета. Така като гледах ми  приличаше сякаш я "навива" за продължаване на вечерта с трима ни. Това е намислила явно. 
За такава жена можеш само да мечтаеш - готина и угаждаща на мъжа си в сексуалните преживявания.   От Илияна разбрах че "спасителката" ми е от Норвегия и работи в бар на Грандбей, край океана и се казва Кари.   Решихме да идем и да пийнем по нещо в бара и,  Кари бе почивкаща днес.   Седнахме на бара , Кари сама отиде зад бар-стойката и направи някакви леки, алкохолни коктейли. Пийвахме, говорехме си то ест  те, двете си говориха нещо доста дружелюбно, на английски.    Браво на Илияна - си мислех със задоволство.   Започна някакъв бавен танц и Кари ме изненада с поканата си да танцуваме.
Танцуваше много чувствено притискаше се в мен доста откровено.Поглеждах към половинката си от време на време, а тя ни наблюдаваше внимателно но не с ревност, а по-скоро с радост.   Музиката свърши и ние седнахме на масата. Вечерта продължаваше в приказки и добро настроение.   Кари стана, по едно време и каза нещо на барманката след което се върна.   След малко започна друга чувствена музика. Кари ми се усмихна, стана и покани Илияна на танц.   Танцуваха "Сега" - много чувствен, пълен с еротика местен танц. Танцуваха го така че предизвикаха вниманието на всички.    Не всеки ден можеш да видиш как две красиви жени танцуват еротично една с друга. Хората наоколо ги гледаха с възхищение и ръкопляскаха след като приключи танцът. Двете хубавици се върнаха на масата в превъзбудено настроение.   Поседяхме още малко и се отправихме към нас.   Най сетне-мислех аз.   По пътя купихме вино, скариди за салата и някакви афродизиаци за подправка.    Избра ги Кари. Всичко се нагласяше много добре.   Стигнахме до хотела, той всъщност бе до магазина откъдето купихме нещата. Качихме се в апартамента.    Илияна наля на всеки по чаша  вино. Потанцувахме отново пийвахме и си говорихме. Чувствах се  комфортно сред двете момичета.   Виното ми свърши и аз взех чашата си за да налея още.    Услужливата Кари обаче ми я хвана от ръката и сама отиде бара на кухнята, вземайки чантата си. След малко се върна и ми я поднесе като ми хвърли един дълъг поглед. Така ми се стори.   Помолих Илияна да потанцуват за мен както в бара-чувствено. Тя прие  с радост. Каза нещо на Кари и пусна нежна музика. Аз седях, пийвах си вино и се наслаждавах на двете самки, които ме разгряваха.   Поне така си мислех.    Момичетата свършиха с танците и седнаха да си починат, и пийнат в компанията ми.   Не знам колко съм пил но ми се доспа силно, излязох на верандата-да поседя на чист въздух. Времето бе много приятно-тук са топли нощите.
Слушах нощните птици наоколо. Лека полека се унесох и заспах дълбоко. Последното което видях бе как Кари се целуваше много нежно с Илияна.   Те поне се забавляват помислих си и заспах.   Сънувах птици...летище, отново птици в летището. Kрясъка  им стана силен и се събудих. Спах в креслото-на верандата ни, бе вече светло..От дърветата наоколо се чуваха как писукат, крякат и пеят безброй птици.   Бях завит с чаршаф, сигурно е Илияна помислих си.
Първото което видях бе вазичка с няколко цветя аранжирани със вкус. От нея насреща ми се бе опулил един жълт  Хибиксус.
-Добро утро му казах аз.
-Добро утро чух отговора но не на цветето, а на Илияна тя ме видя че съм се събудил, поднесе кафе и ме целуна по устните.   Бе облечена тоест увита с хавлия.   Аз пийнах от кафето и  от топлината му усетих нещо на лявата буза. Разтрих я. На ръката ми остана нещо мазно и ароматно. Беше червило.   -Тя те целуна за довиждане като си тръгваше-каза Илияна.   -Как си тръгна? Нали щяхме да  правим тройка ...сега е ден вече....но какво-аз съм заспал?   Илияна ме гледаше с вина и лека усмивка. Тогава в главата ми изгря отговора.   -Ах мамк...мацкиии сипали сте приспивателно във виното. Лесбийки хубави къде чак отвъд екватора се намерихте-като пощенски марки сте един език и веднага се слепвате една за друга....   Илияна  с виновно изражение седна в краката ми, разтвори хавлията и ми каза:   -Мъжете сте като децата-ако започне да мрънка даваш му цица за да млъкне.   Понеже нейният четвърти размер бе пред лицето ми аз млъкнах .    По- късно излязохме на разходка, минахме през заведението където работи Кари пихме по един коктейл, станахме да си вземем довиждане. Тя дойде прегърна ме и целуна нежно и дълго (бе нещо като извинение. след това се прегърнаха с Илияна, целунаха се за довиждане.   -Чувствам се като на рожден ден на третокласник-целувчици и  прегръдки-казах леко засегнато с изтънен глас. Те ме погледнаха засмени. Едната не разбираше със сигурност.   По-късно на разходка пред океана предложих на Илияна. Тя прие. Бях и простил за случката, че бе съучастничка в приспиването ми и пак си бе моята Илияна обичах я.   На другия ден подготвихме багажа  за пътуването, разходихме се за последно край океана хвърлихме монетки за късмет и за да се върнем някой ден отново.   Вече летейки в самолета Мавриций-Париж- България, след кратката закуска тя се облегна на рамото ми и заспа. Летяхме ,слушахме тиха музика мисля че FSoL. Бях в спомените си от почивката. По едно време може  да сме покачили височина или облачността е станала по-ниска  но слънцето изгря и освети салона през илюминаторите. Един лъч освети лицето на Илияна.
Тя е ангелче помислих си.  Aз ще се оженя за нея. Късметлия съм :)