-Понякога изсмуквам преживявания от пръстите си.

-В какъв смисъл ги изсмукваш?-попита психотерапевтката ми.

-При неналичие на достатъчно преживявания. Започвам да си спомням разни моменти, да си измислям моменти и сглобявам разказ.

Сега си мисля за един...

-Разкажи ми-каза тя.

-Веднъж показах мой разказ на приятелка от Токио. И тя ме посъветва да го публикувам в Blog.bg.

-Какво е това?-попита ме докторката.

-Това е сайт-където хората си изплюват камъчетата от душата, публикуват бисерите на литературните си приумици...Въобще-хубав сайт-всеки си надява някаква, желана от него маска и другите го възприемат с нея. При това на сериозно го приемат. Нещо като психически отдушник .

-Разбрах, да. Това е полезно нещо. Място където да бягаш от стреса, където да се проявиш-такъв какъвто би искал да си, в един друг паралел...

-Да, та ТЯ, след първият ми постинг зададе въпрос който го помня и сега.

-Какво е да те чуят всички?-Тя ме попита с традиционно загадъчната си и палеща усмивка, а тя има загадъчно изражение-излъчва покой. Това бе в една нощ, някъде към 03ч. за мен и към 09ч. за нея време, след полунощ..

Всъщност-нормално, паралелът за нея бе друг-Токио е по-напред във времето.

А усещането бе неописуемо, не съм и казвал това. Усещането е като....Да разбереш че си проходил.

Да усетиш пясъка под “сините”крака на ТВОЯТ аватар.

Все едно че си се родил в друг свят. Да проходиш и като се обърнеш назад да видиш две успоредни ивици от инвалидна количка, които свършват изведнъж а след това човешки стъпки.

Стъпки водещи до ТЕБ. Да стоиш на нощния плаж. Да усещаш океана, как те милва. Едно ново усещане, за мен.

Спокоен да наблюдаваш тичащи силуети в нощта, по плажа.

Разхвърлящи или вдигащи пулсиращи, живи камъчета.

Има много хора търсещи падналата звезда, на която са загатвали желания. Съкровенните си желания и сега искат да видят какво е станало или става с тях.

Някои вдигат и захвърлят моите камъчета. Други ги разглеждат и показват на околните.

Същите тези небесни камъчета които достигах благодарение на всички-които ме подкрепяха и насочваха как да го правя, а после ги показвах в нощта. Камъчета на вдъхновението.

Когато намериш част от себе си, пясъкът на времето вече не изтича между пръстите ТИ.

И не ти става тъжно че любимата сервитьорка, с най-синьото на света, в очите си е напуснала заведението, където обичаш да гледаш от високо на минувачите. Гледаш и пийваш водка с нес във нея. За да ти е по-кофти.

...Погледнах пред себе си, докторката ме гледаше с тиха усмивка и аз продължих.

Може би съм притъпил усещането си за живота и съм станал мазохист-за да усещам поне някакъв вкус.

Станал съм толкова безчувствен, че дори не ми пука за изтърваната си шапка в софийска локва.

Не гледам облаците с мечти за отмрели цивилизации и времена.

Цивилизации не доказали правото си на съществуване под небето и изгубили почвата под краката си.

Но за това пък съставили не един безсмислен календар на човешката раса. А известни режисьори черпят вдъхновение с шепи, от знанието/незнанието на “древните”създавайки филми с апокалиптичен сюжет.

Смешно ми става като видя хора събиращи се вечер и разговарящи за края на света.

 

Който ще настъпи, може би, ако едната костенурка си почеше “къщичката” на гърба и полюсите се обърнат тогава.

 

Истината е че живеем в материален свят-не астрален и няма какво да гледаме от позицията на мъртвите.

Може би притъпяването на осезанията е вид “смяна на коловоза”? Възможност да започнеш “нова песен на нов глас”?

Харесвам хаус-музиката и да чувам непринуденият смях на момичета в добър клуб. Това наистина ме кара да се чувствам добре-ако ще да съм на водка с Нес.

Бъдете здрави и уверени през годинатта на Тигъра-2010.

Повече късмет ви желая.

-Така смятам да го завърша.

-Да, виждам накъсаност, някакъв хаос в мислите ТИ. Но иначе е хубаво това, което чух. Искаш ли да ходиш на Йога?-неочаквано ме попита тя.

-На Йога ли?-на свой ред я попитах.

-Да, ще ти даде повече увереност и спокойствие на духа.

-Ще пробвам. Стига да не спра да пиша от твърде-спокойствие, защото човек пише когато нещо го мъчи-намигнах на излизане от  кабинета.

-Не бой се, нещо което е в човека не се забравя-увери ме тя.

Увереността е много важна, за постигане на високи резултати в живота. А мъж без пари и самочувствие е за никъде.

Бях го чул от жена.

Умна мисъл.



                                      с благодарности към Галин, Виолета, Веси и много, други приятели от Blog.bg

умозрителнопростооооо

наистина сега мога да си поема въздух...сред вас.

che si sred nas!
Naistina!
Pozdrav za teb!

и аз Панацеа :))

А защо ми звучи като прощално,а не като завръщащо се?!

не е прощално :) просто се радвам да ви видя

Дано да не е!И аз се радвам,че се завърна,липсваше ми тук!

готино, обче неврозлозите не се занимават с такива работи. :) При невролог ходиш, ако си се сецнал в кръста, а не при психозапецване. Тогава ходиш при психотерапевт или при dobromirdimitrov :)))))

точна забележка Синди ;)....ще го поправя

тръгни на йога ,знаеш ли ...аз ти написах за увереността МЪЖКАТА,а и за жените с две думи е това:жените харесват нещата,които не могат да се поднесат ОПАКОВАНИ и точно това пък тях ги прави уверени.Това добре го запомни и това е съвет от ЖЕНА :)

исках този да е краят, благодаря за съвета, ЖЕНА, направи си и ти аватар в Blog.bg Дари знам че пишеш :)