Джаз, а?

Лъскаво бар-оборудване и машини за бира...Онези, премрежени погледи, на еманципирани дами...Доволно-потъркващи бедра и почесващи-уж неволно, чипи нослета. Излизащи щастливи от мъжките тоалетни, след “взетата” писта с бяло или направена свирка, зад гърба на любимия....

Всеки прави нещо-на някого в живота си. Хубаво е да познаваш успеха, да имаш идеи, да получаваш това към което се стремиш и да си  знаеш цената. Уважавам жените, подбиращи си партньорите. Уважавам мъжете, знаещи къде и кога да са щедри.

Но от друга страна получаваме “интересни” странични ефекти...

Живеем в интересни времена. Почти като в китайско проклятие.

Някъде има война. Младенец умира в ръцете на обязумялата си майка.

Някъде снимат усмихната и с перфектни зъби, съпруга на милионер. Вървяща към семейната лимузина с твърде, станалия близък на семейството шофьор-телохранител.

Някъде звучи реч от прескачаща картина на водещ се за цветен телевизор, поставен на перваза-за да го гледат съседите от близките къщи-колиби.

А от него-президент, разказващ за преимуществата на поетият път и новите хоризонти, откриващи им се от демокрацията... И новите серии на “Докато свят, светува”....

Не ви ли писна ?

Да се върнем към джаза-музиката на живота. Толкова е хаотичен и подреден-като битието ни. Никога не знаеш от къде ще изскочи зайчето. Всеки трябва да държи пушката си в готовност. Ето при мен-взе че се сбъдна мечтата от преди година-чуках желаното момиче.

И то няколко пъти.

Не бе съвсем мечтата-в пълният и размер...

Тоест-не бе Wally-118 със Скарлет Йохансон, на борда.

Но гърдите и имаха добър размер.

Обаче не се влюбвайте в детайли от тялото или предмети-после остава празнотата.

Важен е човекът... Всички го твърдят.

Но пък Скарлет и Wally-118...Даа-трудно се откъсва човек от мечтите си.

Всяка жаба да си знае гьола...

Е-моят не ми харесва, и аз сигурно не му харесвам.

Имах гостенка, тия дни- малка, сладка японка дошла чак от Токио...Върхът на айсберга, на човешката технология. Докосването до нейната култура, и спокойствието, с което обикаля света, изучавайки ни-турци, гърци, българи и европейци-накара ме да се почуствам зле. Не ми е приятно да се виждам като жител на зимбабве, пиша го нарочно с малка буква. Не им се кефя на африканците. Онези-неможещи да устроят живота и държавите си. Но добре чувстващи се в цивилизацията. Палещи огньове насред гетата и устройващи вечеринките си там.

Като в саваната...

Трудно се откъсва човек от навиците си.

Човек ли казах?

Ми да, правилно-и те са хора. Познавах един... Хосе или Хорхе, беше. Все тая.

Имаше високо его-предвид надареността си. Поради което избягвах да се движа с него до късно. Ако изостанеше в тъмното, не го различавах в мрака и го виках по име. А като обърквах името му-обиждаше се, забелваше белтъци...Така го откривах къде е.

И все се намираше някой, който иска да го бие и трябваше да осмирявам, ситуацията.

Ех тези българки. Не си седите на...дупетата . Ами трябва и аз да отнасям удари...Понякога.

Добре че го екстрадираха в родината му.

Зимбабве или Заир...Все тая.

-Налей ми още една.

-Голяма? –попита барманът.

-Или не, знаеш ли-донеси бутилка от противната ви текила и голяаам лимон.-намигнах му аз.Също и няколко чаши. Черпя околните, имам настроение, днес.

От седящите до мен, на бара се донесоха одобрителни възгласи.

Някой ми бутна в ръката пакетче с нещо бяло в него. Погледнах-бе едно момиче с неестествено ясен поглед.

Копелета. Мислех да ги отказвам....Исках да откажа.

Но вместо това намигнах, усмихвайки се.

Поисках сламка на бармана-той ми я даде-готова, скъсена и се отправих към тоалетната..............

Хубаво е “да си в джаза”, както бе изпял Слави...И така охотно бе подет от пълчищата-фолк-фенове, седящи пред изтърканите мушами, на масите си и наливащи се с бира. Тъпчещи се с кълцани домати и канцерогенни фъстъци....Пълна безвкусица-почти като розово “Бентли”.

Да в тоалетната е пълно с хора, правещи какво ли не. Олл ин клузив, направо.

Виждам съседа по етаж. Смъркащ от заголения крак на момиче.

Срещаме погледи и се поздравяваме, кимайки си. След което аз минавам леко край него и посипвам от пакета-върху стъпилият, още на тоалетната чиния, неин крак.

 Вземам пистата набързо а остатъка го обирам с пръст. Поднасям го към устата и-тя го облизва лакомо.

После с ръкостискане и намигвания, без да обелим и дума се разделям с “извън брачната” двойка.

Връщам се на бара. Връщам и остатъка от съдържанието на любезната дама.

Благодаря и. В този момент започва Tantos Desejos. Страхотно-като по поръчка.

Обожавам меденият и глас. А светлинните ефекти в периферията на очите ми са направо-невероятни.

Хубав “коктейл” ми бе дала тази, благодарна дама на бара.

Трябва да я попитам за името.

Поглеждам към нея, а там вече двама и гукат нещо, от двете и страни. И я милват тук и там...

Изпреварили са ме, а егото не ми позволява да съм трети. Нищо-ще ми падне друг път. А сега искам да танцувам.

Танци докато не излезе изпитата текила с потта от мен. Докато не се размирише навсякъде на Хуго Босът ми...

Пък може и да кацне друга “птичка”.

 

Zavladqvashto i potresavashto,Emo plashish me ve4e.Kakuv e tozi sujet,kolko procenta istina ima ?
Vili.

....не съм смъркал от крака на девойка....нещо не бях на кев-затова го написах....ама за Хорхе или Хосе е забавно, нали ?

само че съм сигурно , че си нямал приятел хосе, докато аз имам двама, плюс още една от африканска страна - Нигерия ( нарочно пиша името й с голяма буква), сигурна съм ако имаше , голяма част от тази история щеше да звучи по друг начин.

понякога разбирам защо Хосе иска да бушмен, а ти ?

...имах и аз двама но не зная от къде са-тръгнаха си просто. Не бяха лоши...не се заяждай за малката буква :) -такъв трябва да е героят ми-аругантен, не съм против никого :) be happy

до момента в който влязох в софийски джаз клуб с приятелката си нигерийка и бяхме посрещнати супер радушно , докато лидерът на следващата група - траш метъл селски бек не ни погледна усмихнат и не каза :
аааааа сега поздрав за всички скинари

после спирам да съм хепи

ееми да- има и с неизживяно детство търсещи войни-лошото е че имат физическата сила на голям мъж....трябва правителството да принуждава малките-да четат, четат много книги и образоващи-възпитаващи ги книжки, след като родителите, телевизията и улицата не успяват да се справят.

Защо се задоволяваш с гьола си..,като можеш да си в някой необятен океан...Относно горните коментари,добър избор,да не пробваш бяла писта от крачето на някоя девойка.Опитай да я заместиш със сол за текилата си,в по-големи количества,ще има същия ефект :))

...трябва да го видя-този океан, на всяка цена

Хубаво е, ама само толкова ли можеш:)? Наистина е по-забавно и приятно да го чета от предишните ти творби. Много ми допада начинаюът, по който описваш нещата, сравненията, които използваш и размислите, които проворкираш. Чудя се само защо все към тия теми се придържаш - за прахчета и секс? Рени

всеки пише за това от/за което го боли

само трябва да отвориш очи си и ще видиш океана...

АЗ вече виждам.

С погледа ще видиш само малка част от него...:)

До преди малко четох Вонегът, затова ми звучиш твърде "меко и милозливо", ако ме разбираш ... :)

дано ти е бил разтоварващ след Кърт, поне ;)

с теб:
"Обаче не се влюбвайте в детайли от тялото или предмети-после остава празнотата.
Важен е човекът... "
Важно е след една среща човек да се чувства пълен и богат! И това ти го желая с искрено сърце! Да се влюбиш не във външността на човек, а в неговата красива същност от която да пиеш и да не ожадняш, а по скоро да преливаш... Това е то Любовта!

благодаря ТИ за пожеланието-това ще бъде, знам :)